Close

23.05.2017

ДМСО – Диметилсулфоксид

ДМСО – много приложения, много спорове

Maya Muir

Общи сведения

Диметилният сулфоксид (ДМСО) е отпаден продукт от дърводобивната индустрия и се използва като разтворител от 1953 г. Също така е един от най-широко проучваните, но най-слабо разбирани фармацевтични агенти на нашето съвремие – поне в САЩ. Според Станли Джейкъб, магистър, бивш ръководител на програма за трансплантация на органи в Медицинския Университет в Орегон, Портланд, над 40 000 статии относно химичния му състав са издадени в научни журнали, което, наред с хиляди лабораторни изследвания, свидетелства за широк спектър от свойства. (вж. Най-важните свойства, приписвани на ДМСО). За медицинските му и клинични приложения са написани около 11 000 статии от целия свят. Лекарите в 125 страни по света, вкл. Канада, Великобритания, Германия и Япония, го предписват за огромен брой заболявания, сред които възпаления, рани, склеродерма, цистит и артрит.

В САЩ обаче това вещество има получено одобрение от Отдела по Храни и Лекарства (FDA) само като консервант на органи за трансплантация, цистит и заболявания на пикочния мехур. Употребата му в съвременната медицина тук не е актуална, поради което мнозина вярват, че е вредна. В действителност нещата са по-сложни.

Диметилсулфоксид – История на спорове и противоречия

Историята на ДМСО като фармацевтично средство започва през 1961г., когато д-р Джейкъб оглавява програмата за трансплантация на органи в Медицинския Университет в Орегон. Започва когато той за първи път взема шишенце с безцветна течност. Докато изследва свойствата й като консервант на органи, той бързо открива, че тя прониква в кожата бързо и дълбоко без да я увреди. Това го впечатлява силно и така започва неговото дългогодишно проучване на лекарството.

Новинарската медия скоро чува за откритието и не след дълго репортерите, фармацевтичната индустрия и пациенти с огромен брой оплаквания се втурват да проучат въпроса. Преди да стане на разположение за индустриални цели, пациентите можеха да си определят дозата сами. Този ранен обществен интерес попречи на възможността на д-р Джейкъб (както и по-късно Отделът по храни и лекарства) да види, че експериментите и употребата са безопасни, контролират се и може това да е спомогнало за отчуждаването на традиционната медицина от веществото.

Защо ако ДМСО притежава и половината от качествата, които д-р Джейкъб му приписва, и много други, медицинското му приложение в Щатите е все още в сянка?

„Това е нещо нетипично.” – казва д-р Джейкъб. – „Не следва традиционния подход, при който един агент действа срещу един симптом на болестта. Това е аспиринът на нашето време. Ако аспиринът се беше появил в днешно време, щеше да претърпи същия проблем. Ако някой ви даде малко бяло хапченце и ви каже, че ще ви премахне главоболието, ще ви смъкне температурата и ще ви пази от инсулт и сърдечни проблеми, какво бихте си помислили?”

Някои описват главния страничен ефект на ДМСО – странна миризма, подобна на тази на чесъна, която след употреба се усеща, дори ако веществото се поеме през кожата. Със сигурност тази миризма е затруднила някои видове експерименти – основаните на това нито лекарите, нито пациентите, да знаят кой от участниците в опита получава лекарството, а кой – плацебо. Наличието на ДМСО се разпознава за минути.

Други, като Тери Бристол, докторант от Лондонския Университет и глава на Института за наука, инженерство и обществена политика в Портланд, Орегон, който асистира проучванията на д-р Джейкъб през 60-те и 70-те години на 20ти век, смятат че миризмата на ДМСО може да е отказала лекарствените компании, поради притеснение, че може да се продава трудно. По-лош за фармацевтичните фирми обаче, се оказва фактът, че никоя фирма не може да намери пациент, който да се подложи на ДМСО – сериозен проблем, когато клиничните проучвания, които трябва да получат одобрението на FDA за дадено лекарство, струва милиони долари. Освен това, казва г-н Бристол, ДМСО, с големия си брой свойства, би се конкурирало с много други лекарства, които тези компании вече предлагат на пазара, или разработват.

Отдела по храни и лекарства и ДМСО

При първоначалния интерес към това лекарство, шест фармацевтични компании стартираха клинични проучвания. После, през ноември, 1965г., една жена почина в Ирландия от алергична реакция след употреба на ДМСО и други препарати. Въпреки че точната причина за смъртта й така и не се разбра, пресата обвини ДМСО. Два месеца по-късно, Отделът по храни и лекарства (FDA ) забранява клинични изследвания, като дава за пример смъртта на жената, както и промени в очните дъна на определени лабораторни животни, на които са били давани дози от препарата, много по-големи от тези, давани на хората.

След 20 години и стотици лабораторни проучвания, не е имало сведения за други смъртни случаи, нито за промени в очите на хората. От този случай обаче, FDA отхвърля няколко молби за провеждане на клинични проучвания, а приема само една – за изследвания на цистит – впоследствие тази му употреба беше одобрена през 1978г.

Д-р Джейкъб смята, че FDA „саботира” ДМСО и по този начин активно намаляват интереса към препарат, който може да разреши много проблеми. Джак де ла Тор, магистър-доктор, професор по неврохирургия и психология в Университета по медицина в Албакърки, Ню Мексико; пионер в употребата на ДМСО и черепни травми, казва: „Преди години FDA бяха негативно настроени, защото смятаха, че ДМСО е някаква „форма на алтернативната медицина”. Някои хора открито бяха против този препарат, въпреки че знаеха много малко за него. С новата администрация, нещата малко се промениха.”. FDA наскоро дадоха позволение за провеждане на клинични изследвания в областта на д-р де ла Тор по хирургия на черепни травми.

ДМСО прониква в мембраните и успокоява болката

Първото, което поразява д-р Джейкъб, свързано с лекарството, е неговата способност да прониква в мембраните – способност, потвърдена от многобройни последователни проучвания. Това свойство на ДМСО варира пропорционално на концентрацията му – до 90% разтвор. От 70 до 90% се оказва най-ефективната концентрация (приемано през кожата) и, неочаквано, ефективността намалява при концентрация над 90%. По-ниска концентрация също преминава мембраните. При това положение 15%-ов разтвор на ДМСО лесно прониква в пикочния мехур. Освен това, ДМСО може да транспортира и други вещества през мембраните. По-успешно пренася препарати като морфинов сулфат, пеницилин, стероиди и кортизон, отколкото други, като инсулина. Това му свойство зависи от молекулярната структура на пренасяната субстанция, теглото, формата й и електрохимичния състав на молекулите. Това позволява на ДМСО да действа като нова система на транспортиране на лекарства, която би могла да намали риска от инфекции, който съществува при проникване през кожата.

Може би ДМСО е бил най-често употребяван като местен аналгетик в разтвор от 70% субстанция и 30% вода. Лабораторни проучвания показват, че ДМСО спира болката, като потиска фибрите С на периферната нервна система.
Няколко клинични проучвания са показали ефективността му, въпреки че по време на едното не бяха открити ползи.
Изгаряния, порязвания и навяхвания са били третирани с ДМСО. Облекчение настъпва почни веднага с продължителност до 6 часа. Спортни отбори и олимпийски атлети също са използвали ДМСО, въпреки че някои от тях от тогава са преминали на други методи на лечение. Когато спира приемането на препарата, спира и въздействието.

На едно изслушване по делото на Щатския сенатен подкомитет по здравето през 1980г., д-р Джейкъб казва „ДМСО е един от малкото препарати, при които ефективността може да се демонстрира пред очите на наблюдателите. Ако пред Комитета се появят пациенти с едема или изкълчен глезен, прилагането на ДМСО видимо ще намали подуването в рамките на час. Никое друго терапевтично средство няма да направи това.”

Пациенти с хронични оплаквания често се налага да използват ДМСО в продължение на 6 седмици, преди да се наблюдават промени, но мнозина съобщават за облекчение, каквото не са усещали от прилагането на други средства.

ДМСО при възпаления

ДМСО намалява възпаленията посредством няколко механизма. Той е антиоксидант и пречиства свободните радикали, събиращи се на засегнатото място. Тази способност се наблюдава при експерименти с лабораторни животни и пациенти с язвен колит на принципа на произволно даване на лекарството (Багдад, Ирак). ДМСО укрепва и мембраните и забавя или спира изтичанията на течности от засегнатите клетки.

В Кливланд, Охайо, 1978г., са проучени 213 пациенти с възпалителни процеси на пикочо-половата система. Изследователите заключават, че ДМСО води до значителни подобрения при повечето от тях. Те препоръчват препарата за всякакви възпалителни процеси (които не са причинени от инфекция или тумор) с остри симптоми, или когато конвенционалната терапия не помага.

Стивън Еделсън, магистър, F.A.A.F.P., F.A.A.E.M., практикуващ медицина в Атлантическия център по околна среда и здраве , използва ДМСО широко, в продължение на 4 години. „Прилагаме го венозно, както и локално” – казва той. – „ Използваме го при всякакви възпалителни процеси, от ревматоиден артрит, до симптоми на хронично възпаление на гръбнака, синдроми на силициева имунна токсичност и други видове автоимунни процеси.

„ДМСО не е лекарство” – продължава той. – „Това е третиране на симптомите, докато се разбере каква е причината за тях. При пациенти с ревматоиден артрит, прилагаме ДМСО около три пъти седмично, докато се опитваме да преценим каква е причината за този проблем, и е забележително какво облекчение изпитват. Невероятно терапевтично средство е”.

За страничните ефекти д-р Еделсън казва: „Понякога пациентът може да получи главоболие, например при венозно вливане, в зависимост от дозата. Ако се даде по-голяма доза, това може да се случи. Миризмата също е проблем. Понякога пациентите трябва да спят в отделни стаи с партньорите си. Това е в основни линии единстеното неудобство.”
ДМСО е първото нестероидно противовъзпалително средство, открито след аспирина. Г-н Бристол смята, че това откритие е подтикнало фармацевтичните компании да произвеждат нови варианти на този тип средства. „Фармацевтичните фирми казват, че ако ДМСО има такива свойства, значи и други вещества трябва да ги имат” – твърди той. – „”Лошото” е, че ДМСО е по-малко токсично и има много по-малко странични ефекти от което и да е от тях.”

Колаген и склеродерма

Склеродермата е рядка водеща до инвалидност и понякога смъртоносна болест, резултат от абнормално натрупване на колаген в организма. Тялото се подува, кожата – по-специално на ръцете и лицето – се сгъстява и вкоравява, а движенията се затрудняват, поради калцирания на ставите. Могат да последват и умора и трудност при дишане. Възможно е да се наложи ампутация на засегнатите области. Причините за склеродермата не са известни и до появята на ДМСО нямаше и познато ефективно лечение.

Артър Шербел, магистър от отдела на ревматични заболявания и патологии в Клиничната фондация в Кливланд, провежда проучване с ДМСО върху 42 пациенти със склеродерма, които в близко минало са провели всички други възможни терапии, без резултат. Д-р Шербел и екипът му заключават, че 26 от 42 души имат добри или отлични резултати. Забелязали се хистотоксични промени, както и излекуване на исхемични рани на пръстите, облекчаване на болката и сковаността, както и повишаване на енергията. Учените отбелязват: „Трябва да се подчертае, че тези резултати никога досега не са се наблюдавали при друг тип терапия”. Изследователи при други опити също са стигнали до подобни изводи.

Помага ли ДМСО при артрит?

Невъзможно беше ДМСО, със способностите си да облекчава болката, да омекотява колагена и да противодейства на възпаленията, да не се приложи при артрит, и то със същата ефективност, както и при други заболявания. И въпреки това FDA така и не дава одобрение за подобно приложение, а дори отказва молбите на три компании за проучвания на нови лекарства, да проведат продължителни клинични изследвания.

Освен това употребата му при артрит остава противоречива. Робърт Бенет, магистър, F.R.C.P., F.A.C.R., F.A.C.P., професор по медицина и специалист по артрит и ревматоидни заболявания в Здравния университет в Орегон (където работи и д-р Джейкъб), смята че други лекарства действат по-добре. Дава Собел и Артър Клайн провеждат свое неформално изследване на 47 пациенти с артрит, като ги третират с ДМСО, като подготовка за написване на книгата си „Артритът – какво помага”, и достигат до същия извод.

И все пак лабораторни проучвания показват, че свойствата на ДМСО да пречиства свободните радикали могат да му дадат важна роля при лечението на артрита. Комитетът по клинични проби на лекарства на Японската асоциация по ревматизма, провежда опит с 318 пациенти в няколко клиники, използвайки 90%-ов разтвор на ДМСО и заключава, че препаратът облекчава болките в ставите и повишава обхвата на движение и силата, въпреки че действа по-добре при по-ранни стадии на болестта. Прилага се широко при различни видове артрит в страните от бившия Съветски Съюз, както и други страни по света.

Д-р Джейкъб е все така убеден, че може да изиграе значителна роля в лечението на артрит. „Ако обсъдите въпроса с ветеринарни лекари, ще откриете, че едва ли има животно, което да не е било третирано с ДМСО. Никой ветеринар няма да даде на животно нещо неефективно. При конете не може да става дума за плацебо.”

ДМСО и травми на централната нервна система

След 1971г., д-р де ла Тор, по това време работещ в Чикагския университет, експериментира с ДМСО при травми на централната нервна система. При работа с лабораторни животни, той открива, че ДМСО намалява интрачерепното налягане по-бързо и ефективно от всяко друго лекарство. Също така стабилизира кръвното налягане, подобрява дишането и повишава производството на урината с 5 пъти, и повишава кръвния приток през гръбнака до засегнатите области. От тогава ДМСО се прилага и върху хора, страдащи от сериозни травми на главата – в началото само на тези, чието черепно налягане остава високо и след прилагането на манитол, стероиди и барбитурати. При хора, както и при животни, ДМСО се оказва първият препарат, който в голяма степен намалява налягането, което е най-сериозният проблем при черепни травми.

„Вярваме, че ДМСО може да е много добър продукт при инсулт” – казва д-р де ла Тор. – „А това е страшна болест, която зсяга много повече хора, отколкото травмите на главата. Провели сме някои встъпителни клинични проучвания с животни, резултатите от които в голяма степен показват, че е добро средство за разнасяне на съсиреци.”

Други възможни приложения на ДМСО

Правят се предположения и за много други възможни употреби на ДМСО от неговите известни качества, които са били проучвани в лабораторни или клинични изследвания. Г-н Бристол говори за важните открития, които никога не се поощряват, поради трудността да се намери спонсорство и „понеже употребата на ДМСО в момента е тотално дискредитирана”. Прекалено много противоречия има около него. Тук споменаваме няколко примера за възможни негови приложения.

ДМСО отдавна се използва за засилване на лечението. Хората, които разполагат с него, често го прилагат при леки наранявания и изгаряния, като твърдят, че зарастването се е ускорило. Няколко изследвания документират използването на ДМСО при увреждане на меките тъкани, рани и изгаряния.

По отношение на рака, няколко свойства на ДМСО са получили внимание. От едно изследване върху плъхове става ясно, че ДМСО забавя разпространението на някои (ракови) клетки и удължава продължителността на живота на други. При други проучвания се установява, че предпазва здравите клетки, докато засилва ефекта на химеотерапията.

Много се изписа наскоро по повод световната криза на устойчивост към антибиотици на бактериите (вж „Алтернативни и допълнителни терапии”, том 2, №3, 1996г., стр.140-144). ДМСО би могъл да изиграе роля и тук. Още през 1975г. един учен открива, че може да пробие резистентността, която определен вид бактерии са развили към лекарства.
Освен способността му да намалява интракраниалното налягане след черепна травма, проучванията на д-р де ла Тор дават повод за предположение, че лекарството дори може би предотвратява парализа, предвид свойството му бързо да пречиства клетъчните токсини и да спира възпалението, което пречи на кръвта да достига до мускула, и води до загиване на мускулната тъкан.

С мощните си антиоксидантни свойства, ДМСО може да се използва за смекчаване на някои симптоми на остаряване, но са проведени твърде малко изследвания на това му качество. Съобщено е, че на ДМСО реагират симптоми на токсичен шок, радиация и отравяния на кръвта, както и много други заболявания, които тук няма да изброяваме.

Бъдещето на ДМСО

Дали ДМСО някога ще присъства по рафтовете на аптеките в тази страна като законно предписано лекарство за много от симптомите, с които би могъл да се справи? Дали някога ще се направят проучванията, от които се нуждаем, за да открием кога е най-подходящ този препарат? Като се имат предвид трудностите, с които препаратът се е сблъскал до момента, както и осъвременените лекарства, които изпълняват някои от неговите функции, г-н Бристол е скептичен. Други обаче, като д-р Джейкъб и д-р де ла Тор, виждат одобрението на FDA за ДМСО при цистит (а и други разрешения за ДМСО при черепни травми) като нови признаци на надежда. Отношението към ДМСО при цистит означава, че лекарите могат да го използват по свое усмотрение и за други цели, което дава нов законен статут на препарата.

Д-р Джейкъб продължава да вярва, че ДМСО не бива да се нарича лекарство, а по-скоро нов терапевтичен принцип с медицински ефект, който ще стане очевиден в много области. Дали това е така, не може да се знае без продължителни и пубично предадени материали, които зависят от желанието на учените да стартират усилени изследвания по този все още неактуален начин, както и на подкрепата за това от фармацевтични компании и други инвеститори. Че тази тема е актуална се доказва от това, колко трудно е на учените с разрешение да тестуват ДМСО клинично при черепни травми, да наберат средства за провеждането на пробите.

През 1980г., в качеството си на свидетел пред Сенатния комитет по лекарствата в САЩ, Камарата на представителите, д-р Шербел казва: „Противоречието, което се наблюдава по отношение на клиничната ефективност на ДМСО не е добре основано – клиничната му ефикасност може да варира при различните пациенти. Ако токсичността му е минимална, препаратът не бива да се ограничава от прилагане. Клиничната му ефикасност може да се определи съвсем лесно, ако употребата на това лекарство се разреши на практикуващия лекар. Броят оплаквания на пациентите и, съответно, този на положителни отзиви бързо ще покажат дали средството е добро или не.”

Да се иска пълна рехабилитация на ДМСО може и да е преждевременно, но е време да се поиска пълно проучване на истинските му способности.